Корени, култура, памет на кръвта...

2017, Германия.

Запознавам се с 25 годишно момче. Руснак, доведен на 2 годинки в Германия. Умен. Мислещ. Говорим си. Цитирам му Лермонтов. - Кой е Лермонтов? - пита ме той. Млъквам... После се улавям, че му говоря за корени, за култура, за памет на кръвта... Сега той мълчи. После внезапно започва да говори бързо и твърдо. - Не можеш да искаш от мен да зная за Лермонтов. Онова, което зная за Русия, е Сибир. Там са ми корените. Преди време, ходих там на сватба на мой първи братовчед с дядо ми. В селото има една обща тоалетна, а вода носят от реката. Няма работа. На сватбата всички се напиха до козирката. Братовчед ми - младоженецът - се скара с брата на жена си и като се сбиха, го блъсна, а онзи падна лошо на главата си и си разби черепа. Умря на място. Братовчед ми още на другия ден отиде в затвора - в Гулаг. След нямаше година, роднини ни се обадиха с майка ми, че е умрял и молеха да им помогнем с пари, за да вземат тялото и да го погребат, а не да бъде изхвърлено някъде из пустошта - за храна на вълците. Летяхме същия ден. Пристигнахме в Гулаг и платихме 5000 евро, за да вземем тялото. 5000 евро! Онова, което получихме, беше чувал с тегло 40 кг. Това беше останало от братовчед ми. Гладът го беше убил. Не искай от мен да пазя памет. Аз не познавам твоята Русия. Ти не познаваш моята. Нека всеки от нас си остане в неговата памет. После млъква. Запалваме по цигара. Някъде от дъното ми се изтръгва: - Знаеш ли, момче,... мислех, че Гулаг вече съществува само у Солженицин... Толкова - за корените, за културата, за паметта на кръвта и за... Сибирския бръснар.