Тръгнах…
Не зная, как е при вас, но моите тръгвания са неизбежно белязани от объркване. Объркани чувства, объркани мисли, объркани езици и, естествено, объркан багаж. Единствено посоката е ясна. Но, когато намериш посока, значи вече предчувстваш цел.
Решението ми да пътувам за Германия с кола раздели на две равни половини стоте процента на близките ми. Като си се родил с по 50% от два етноса, нататък всичко в живота ти, все е… 50 на 50. Това помага много, при вземането на решения.
Преди година на тази дата на стената ми във Фейсбук съм споделила:
„Катериш се, малко по малко, по стълбата на собствения си ръст. И, веднъж стъпил върху тях, стъпалата изчезват… Някой ден стигаш последното стъпало и единственото, което ти остава е… да скочиш в това, което е пред теб. Или ще пропаднеш, или… ще се научиш да летиш.“
Сега моето предаване за хората „от тъмния ъгъл на бара“ в изкуството е пред своя старт, а радиото, на което дължа привилегията, споделеното от мен да бъде чуто, е пред рестарт. Две от тежките точки в ценностната ми система са увеличили амплитудата си на трептене до степен на
Ето, как се озовах на прага на пътуването до Германия.
Тръгнах…
От тук нататък, ще споделям всяка своя стъпка по пътеката си към срещата с изкуството. Надявам се да ми бъдете спътници. Хубаво е човек да има с кого да сподели път…
Всъщност, пътуването е песента на сърцето и всяка стъпка е нота по… пЪтолинието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар