Смърт няма...
Не, Време, ти не ще ме промениш!
Презирам твойте нови пирамиди.
Най-пресният съвременен фетиш
във миналото може да се види.
Но ний живеем кратко и в захлас
оказваме на всичко ново прием,
и мислим, че родено е от нас,
наместо в древността да го открием.
Отхвърлям твойто „някога“ и „днес“
и не изпадам в глупава почуда
пред нявгашни лъжи или пред тез,
които раждаш днеска в треска луда.
Кълна се, неизменен ще съм тук,
на теб и на косата ти напук!
У. Шекспир
Превод В. Петров /второ издание/
Няма коментари:
Публикуване на коментар