понеделник, 23 април 2018 г.

Пармачето...

ЗЕЛЕНООКИЯТ ЮДА

 Ако света бе населен,
от трима души само,
те лесно биха се спогаждали.
Единият щеше да ходи на кокили - обут в своите зелени, бухнали гащи.
Другият - да играе на въже - изплетено от мъките Христови.
А третия - щеше по цял ден да рисува с акварели - портрет на зеленоокия Юда.
От време на време биха възниквали дрязги.
И неминуеми комплоти и заговори.
На кокилиста и въжеиграча - срещу акварелиста,
или всякакви възможни други....
Но щом камбаните на манастира в Сан Себастиен забият вечерня,
то вторият от тях щеше да умре.
Това със сигурност би бил човека със парцалените гащи.
Така на света ще останат само двама.
Докато не умре и въжеиграча - удушен на своето въже....
Но акварелиста ще бъде вечно жив.
На него така му е писано.
И ден след ден ще продължава да маца с четките,
Портретът на Зеленоокия Юда.

Васил Пармаков

Няма коментари:

Публикуване на коментар