Седят там, подредени в някакво чекмедже от скрина на съзнанието - купче одежди от минал сезон. Докато някой, или нещо, не отвори чекмеджето и изсипе съдържанието му върху изчистената повърхност на мисълта.
Прилича на сезонен преглед на гардероба. Вземаш житейската дрешка, оглеждаш я за дупки и петна, наставяш я върху поналялата се с време и опит душа и, ако тя все още се чувства удобно в нея, й я обличаш.
А, ако се окаже прибрана по грешка позацапана от емоции, или тук-там проядена от молците на дните, я изхвърляш. А мястото в чекмеджето заема нова дреха.
Защото всеки миг е покупка в магазина на паметта.
Душа не се облича в дрипи.
Душата е полет!
ОтговорИзтриванеПонякога си запазвам някоя дрипа, за да ми напомня за полетите ми!
Хубавото на споделянето е, че твоят ключ отваря вътрешните врати на другия. :) Благодаря, че си взела ключа ми, Дани! <3
Изтриване