Носете си новите дрехи, души...

Спомените са дрехи за инак голата душа. 

Седят там, подредени в някакво чекмедже от скрина на съзнанието - купче одежди от минал сезон. Докато някой, или нещо, не отвори чекмеджето и изсипе съдържанието му върху изчистената повърхност на мисълта.

Прилича на сезонен преглед на гардероба. Вземаш житейската дрешка, оглеждаш я за дупки  и петна, наставяш я върху поналялата се с време и опит душа и, ако  тя все още се чувства удобно в нея, й я обличаш. 

А, ако се окаже прибрана по грешка позацапана от емоции, или тук-там проядена от молците на дните, я изхвърляш. А мястото в чекмеджето заема нова дреха.

Защото всеки миг е покупка в магазина на паметта.

Душа не се облича в дрипи.