понеделник, 11 юни 2018 г.

Майонеза ли?!?... "HEINZ", ли?!?... Големи яйца!!!

Преди години, приятел горещо ми беше препоръчал майонеза "HEINZ". "HEINZ" - вика - е Ролсройс-ът на майонезите!"...

И тук е моментът да отбележа един от най-големите си недостатъци - твърде се доверявам на приятели!!!...
Отивам до магазина на седмичен пазар. Покупките ми са обичайно зеленчуци, сирене, мляко, мръвка неква за зор заман, бутилка Джим Бийм и две - бордо, без да броим цигарите. В дни на луксарско разточителство си купувам и буркан зелени маслини с бадем, или мариновани люти чушлета, пълнени със сирене и подправки. Та, тече си пазарът, моткам се лежерно из Кауфланд, разглеждам промоциите /щото още ме е яд за глупостта да си купя само една бутилка литър и половина Джим Бийм за 19.00!!! пари и все се надявам пак да направят такава промоция, че да си отнеса поне една промоционална тройка/ и старателно заобикалям сладкарската секция. За да заобиколиш тази геена на злото, обаче, трябва да минеш през секцията с консерви. И, не щеш ли, тъкмо, докато се измъквам победоносно от лабиринта на изкушенията -Линд, Милка, Тоблерон, Кятбъри, пак Линд, Фереро Роше... бррррррр... - току пред носа ми се озовава рекламен щендер на "HEINZ"!!!...




Защо, о, жено неразумна, не си стоя на щанда с лютите чушки?!?...


Дори не бях успяла да се загледам в разновидностите на маслено-яйчения продукт, когато в съзнанието ми изплува цялата история на дружбата с ОНЗИ приятел - от първата среща, до последната - занизаха се реплики от разговори, спомени от нощни бдения с тежки алкохолни интоксикации и, разбира се, прокънтя паметната реплика:"HEINZ" е Ролсройс-ът на майонезите!"...От кънтежа, до озоваването на спретната бутилчица майонеза в кошничката ми, изминалото време не би могъл да отчете и арменски часовник!..

Оборудвана с майонезен Ролсройс, изчезвам с първа космическа от Кауфланд и политам към моето вещерско селце да се отдам на кулинарна вакханалия...
Едва добрала се до дома, разхвърлям нетърпеливо продуктите по хранилищата и още преди да съм се преоблякла дори, решавам да пробвам вкуса на маслено-яйчния шедьовър. Речено - сторено!

Отвъртам по указание основната капачка, за да отстраня предпазното покритие върху отвора на удобната бутилчица. Хващам накрайника за отлепяне и дръпвам... Нищо! Дърпам повторно и по-силно... Пак нищо! Предпазителят си стои залепнал за гърлото на бутилката и не дава никакви индикации, че е възможно да бъде отлепен... Задърпвам с всичка сила... Все същото - нищо! Накрая, амбицирана до краен предел, захапвам накрайника със зъби и задърпвам, сякаш от това зависи животът на планетата... Най-после проклетото залепало се разлепва, с пльокот и върху пръстите ми, както и върху ефектното ми шалче се оказват малки капчици шедьовър!... С пластмаса между зъбите псувните звучат доста изискано, трябва да споделя...



Докато пустосвам, съскайки през пластмасата, и се опитвам да изчистя едновременно и ръката си, и шалчето с парченце мокра салфетка, бутилчицата "HEINZ" демонстрира високата си класа и с финт се изплъзва измежду поомекналите ми от дърпане, омазани с майонеза пръсти и с вече познат пльокот се изпльосква на мокета в кухнята - на 1 /ЕДИН!!!/ сантиметър от теракота, пред печката и хладилника! Изпльосква се топовно! Като черешово топче. И от освободеното от предпазител гърло полита майонезен осколъчен снаряд, който летейки се разпръсва на безчет по- малки бойни единици... Пет от тях поразяват мокета в линия - до кухненската маса, около десетина се пръсват равномерно ветрилообразно, поразявайки столовете и масата, а две удрят по домакинското кантарче. Но, най-големите осколки прелитат цялото разстояние до отсрещната стена и се удрят в нея, отбелязвайки попаденията си с огромни жълтакави кръгове, от които надолу по прясно боядисания фасаген се спускат плътни, мазни вадички...
Нека спестя на аудиторията онова, което злощастните уши на съседите и на половината градче чуха да излиза от устенцата ми, изплюла в суматохата незнайно в каква посока пластмасовия майонезен предпазител...
Мисля, че около три последващи поколения хобити от района няма и да помислят да споменат в арменско присъствие името "Хайнц" дори под смъртна угроза...
"HEINZ" ли? Ролсройс ли?... Едни големи Яйца! И голямо чистене!...




Та, да знаете, търпеливи читатели, които сте додрапали до тук, не вярвайте на всичко, което ви казват приятелите. Дори най-добрите!

4 коментара:

  1. Защо, според теб, толкова малко люде имат Ролсройс? Защото нямат пари да си купят такива изящни гумени ръкавици като твоите.

    ОтговорИзтриване
  2. След такъв коментар се чувствам Ролсройс на безпаричието и Крез на гумените ръкавици. Всъщност, идеше реч за омазана къща с майонеза. И за доверието. ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Какво общо има доверието с толкова сръчните ти ръце?!Не купувай втора опаковка, моля те - изографисана с майонеза къща не е гледка за ничии очи...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Доверието има много общо. Ако ми падне ОНЗИ приятел с препоръките и Ролсройсите, ще му бъде препоръчителна скорошна среща с ДжиПи. И съвсем не разбирам, какво пък, общо имат ръцете ми. Те са сръчни, и услужливи ръчички на трудов човек. Друг въпрос, как точно въпросното лице "ХАЙНЦ" залепва предпазителите по бутилките на шедьоврите си! И, главно, защо! Очевидно, това недоразумение много ясно си дава сметка, че шедьовърът му освен за цапалок, за друго нищо не може да се ползва /щото... толкова му е количеството!!!/, та гледа да държи съдържанието на бутилчицата добре "предпазено" от случайно отваряне. Колкото до втората опаковка,... и Апокалипсисът да е дошъл на прага да ме застави да я купя,... отиде зян планетата! А къщата е почистена. За разлика от доверието в приятелски препоръки. ;) :Р

      Изтриване