Паяжини

Те са фини, изключително здрави и лепкави... 
Паяжините...

Паяжини от изгубили вътък думи,... от изгубили посока пътеки,... от изгубили смисъл отношения,... от изгубили цвят места,... от изгубил радост живот...

Оплитат ъглите ми - концентрични, симетрични, геометрично съвършени. Затлачват изходите на Лабиринта. Пречупват измамно светлината. Живи, фини, чувствителни на едва доловим трепет. Гладни за мекото, топло и пулсиращо на живота. Сгъстяват сплита си, увиват се в конични тунели, като улеи, които водят винаги единствено към хищната уста на онова, след което няма нищо...

...Малка прозрачна еднодневка, впримчена в безпосочията на паяжините, литвам по улея към най-тясното на гърлото му. 
Мракът привлича дори по-силно от светлината... 

Любопитството е единственото, което е по-силно от онова, след което няма нищо... 
И, миг, преди да изгубя завинаги залеза, разбирам, че страшното, което стои в мрака, гладно за живото на крилцата ми, съм самата аз.

След което, спокойно утолявам глада си... 

...Не пускай паяците! Късай паяжините! Гори ги!...

Ако не искаш да станеш храна на собствения си мрак...