Тръни

Чакай малко!!!... 

Ти, Който създаде битието, Който от слово сътвори материята, Който роди светлината и мрака... Ти, Който ме направи от мрак, от кал, от низост, от страсти, от похот, от пороци, от гняв, от злопаметност, от гордост, от алчност, от леност, от слабост, от грехопадение... 
Защо изля върху ми милостта Си и ми показа светлината и пътя Си? 
Защо ми даде съвест? 
Защо ми посочи закона Си? 
Защо ми откри любовта Си? 
Защо ми отреди страданието на избора без алтернатива?...

...Усмихваш ли Се? 
Радва ли Те, което виждаш в душата ми? 
Приемаш ли жертвата на сълзите от сърцето ми? 
Тръните Ти ли са делът ми под слънцето?... 
Тръните ли?... 

Чакай малко...

Ти, който Си на небето, помилвай мен - грешната и не отвръщай лицето Си от мен... 
И, ако Си ме изпратил за тръните Си, то не ме оставяй да погина без да позная и цветовете Ти... 

Амин.