Прескачам буци време... Калдъръм
е пътят ми, но го вървя, макар, че
неотменимо ясно е, че съм
едно обречено на вятъра глухарче.
По избеляла маса за барбут
живота си търкалям, като зарче.
Печалбата единствена и тук
е туй обречено на вятъра глухарче.
От скъсан облак пада тежък дъжд,
тревата е превито, тъжно старче...
Но, виж – стърчи в подгизналата ръж
онуй обречено на вятъра глухарче.
Скалата щом във пясък се смири,
онези "две монети" ще похарча.
И там - над Лета - дълго ще искри
целунатото ми от вятъра глухарче...
Хей, момиче къдрокосо ... бъркаш ни в душите боси ... с твоите глухарчета и рими ... от сърцето ти откъснати!!! БЪДИ! :) И БУДИ! :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря за топлинката, Бет! <3
Изтриване