 |
| Картина: Христо Янков-Осата |
Умиращ
свят,
така се
умориха боговете ти
да те
спасяват...
Омешаха
си имената.
Кандисаха
на „образ и подобие“
и си
направиха сами тела
от кал...
Докато бавно
свойте вълци
ти
превръщаш
в кучета
за тричане,
докато правиш
храненици
от
орлите си
и
връзваш полета
с вериги
суета,
пораснаха
змиите...
Сменят
кожи.
Не!
Кожата
ти сменят...
...
...Умиращ
свят,
водата ти
втвърди до сол,
попила паметта
и на
последната ти капка
жива кръв...
Сега, сред сушите си,
бавно се
трошиш -
парченце
стара глина,
непознало
огъня...
Виж какво, Дзвяк - не позволявай на сенките да се сбъднат! А стиховете са много, ама много хубави
ОтговорИзтриванеАко сенките не се сбъдват, как ще познаем мрака?
ИзтриванеАко не познаем мрака, как ще търсим светлината?
Стиховете ни са малките прозорчета, през които изтънелите души се измъкват освободени от клетките...
Благодаря!