Аз знам...

Аз знам, че ще простиш, когато скършена

от невъзможност в полета към теб,

притихна в нечия усмивка пърхаща...

Аз знам, че ще простиш когато думите

несподелени лумнат в монолог,

пред чужди устни и очи разбиращи...

Аз знам, че ще простиш, ако в просъница

усмихна нечий поглед, засиял

на сляпата ми нощ изпод завивката...

Аз знам, че ще простиш когато тръгна 

по тъмното на нощен булевард,

а стъпките ми пишат чужди имена...

Аз знам, че ще простиш, изгубя ли те...

Как аз да си простя,... това не зная...