* * *

На кой му пука, че всичко, което до вчера си наричал "себе си", се е взривило?
Че от дъхавата пита ценности, месена болезнено с години, са останали грозни сухи залци, които нечии нечисти усти ръфат и плюят гнусливо върху чергицата на душата ти?
Че доверието ти, обичта ти, желанието ти за себеотдаване са се превърнали в тъпа играчка за скучаещи псевдо-интелектуалци със затихващи мъжженствени функции и нарастваща алкохолна зависимост, за емоционално импотентни кухооки подрастващи и недолюбени, недооценени, недоуважени, недо... недосмасляци?
Че те боли до умиране, че виеш до оглушаване, че губиш доверието си в хората и вярата си в света изобщо...
На кой му пука???

Дори е забавно...хм, ... смешно е дори.
Смейте се!

Така е по - поносимо...